"Топли" и "студени" цветове

По научен път е доказано, че усещанията за цветовете на боите е различно при различните хора. Съществува условно делене на цветовете на "топли", "студени" и "неутрални".

От физиката знаем, че светлината се разпространява от източника във вид на вълнообразно движещи се различно осветени лъчи. Така например, при преминаването на слънчевата светлина през стъклена призма, тя се разлага на червени, оранжеви, жълти, зелени, сини и виолетови. За да имаме представа за цвета на една боя е необходимо да са налице няколко условия:

Жълтите, оранжевите, червените и част от виолетовите наричаме "топли", а сините, зелените и друга част от виолетовите - "студени". Всички топли цветове ни внушават по психо-физичен път, до някаква степен, представите за топло.


Чрез студените тонове художниците получават цветовете за изобразяване на вода, ливади, гори, планини, небе и т.н. Те също по психо-физичен път ни внушават представа за прохлада. Така например има по-топли и по-студени червени бои; по-топли и по-студени жълти, оранжеви и някои виолетови цветове. Същото е валидно и за групата на студените цветове.


Тези бои, които отразяват почти всички светлинни лъчи, а поглъщат съвсем малка част от тях изглеждат бели. В зависимост от погълнатите лъчи някои от белите бои са с различни нюанси (по-малко бели от други).


Осветлението играе съществена роля за определяне наситеността на цветовете на боята. Така например при изкуствено осветление те изглеждат по-интензивни, отколкото на дневна светлина.